НЕПРИЛЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЛЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не заляга, не постоянствува в някаква работа или учение; нестарателен. Нямаше признак от високото клепало,..; нито намери мястото на тъмницата с големите плъхове в приготовителното училище, в което затваряха немирниците и неприлежните. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 9. — Учителят ти ми се оплака. Бил си неприлежен. Не си учил. К. Манолов, ВХ, 104.