НЕПРИЛЕПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРЍЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. и диал. 1. Необщителен. Студен, неприлепен, дивичък,.., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. Х, 161. Селяне разказаха, чтото знаяха; че кръчмаровата Елена преди три години била разгалено, болнаво и неприлепно момиче. КН, 1873, кн. 4, 50.

2. Който не се увлича от никакво занимание, не проявява интерес към нищо; безучастен, безразличен. Найден отиваше тром в учението, безполезен на баща си, със сърце на нищо неприлепно. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20.