НЕПРИЛИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЛЍЧНО нареч. 1. По начин, който не е съобразен с нормите за благоприличие; непристойно, неподходящо, неблагоприлично. — Някой в мое отсъствие да е вдигал шум, да се е държал неприлично, да те е обидил с нещо?.. — Никой! Всички бяха много послушни... Г. Русафов, ИТБД, 218. Четиринайсетгодишната Оличка, неприлично заголила колене, караше велосипед. М. Грубешлиева, ПП, 144. Нашите отговорили, че не само не щат да го покровителствуват, кога ся влада така неприлично, а още и даваджии му са, зачтото мя е клеветил без никаква причина. АНГ I, 93.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че нещо противоречи на приетите норми за благоприличие, не е в съответствие с тях. Той [Павел] отмести ръце от общата маса. Колкото и неприлично да бе, пъхна ги в джобовете на френча. Г. Стоев, Зав., 136.

3. Извънредно много, извън границите на това, което се смята за прилично; до крайна степен. Аз съм толкова неприлично щастлива, щото ми иде страх да не ме накаже съдбата за толкова благополучие. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 46. Беше неприлично богат човек и още искаше.

4. Остар. Книж. Неподходящо, неуместно. При това той не пита прилично ли или неприлично употребляват милостинята му ония, на които я дава; оттогава много пъти ся случава, чтото шарлатанинът,.., чтом ся затули от него, да влази в първата кърчма. С. Радулов, НД (превод), 123.