НЕПРИЛИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЛЍЧНОСТ¹, -тта̀, мн. -ия, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неприличен1; неприличие1, неблагоприличие. Как можеш да привлечеш вниманието на по-добрите, когато разговорите ти са пълни с неприличност и гнъсност? Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 86.

2. Проява или дума, която е неприлична; неприличие1. Селянката помисли, че Гороломов я съдеше за постъпката ѝ, тя обясни сърдито, че тя бе предизвикана от някаква неприличност на попа, който бе злоупотребил със съседството си с нея. Ив. Вазов, Съч. ХI, 165. Не съществува ничто по-приятно от сладката срамежливост и от легкия и нежния страх от всяка неприличност! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173.

◊ До неприличност. До крайна степен, извънредно много (за някакво отрицателно качество или проява); до неприличие. Той бе неглупав, но без изящество в езика, разпасан, небрежен, както и обноските му, отпуснати до неприличност. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8.

НЕПРИЛЍЧНОСТ², -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неприличен²; разлика, отлика, различие, неприличие2. Знайно е, че арменский язик ся различава много в истия [седми] век, тъй като да представлява големи неприличности. Г. Кръстевич, ОДК, 22.