НЕПРИЛОЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЛОЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се приложи, да намери приложение. — Остави бедния учител! По-добре поискай министерството само себе си да накаже, задето е въвело един неприложим правопис.. един правопис, по който то самото не може да пише право. Р, 1926, бр. 221, 3. Тез точки [от наредбата], дето остават, те са по-запетлени.. Освен туй, кой може да са поручи, че и техното решение не ще бъде като решението на първата, сиреч неприложимо и неприспособимо? Г, 1863, бр. 6, 41-42. Неприложима теория. Неприложимо учение. Неприложими знания.