НЕПРИЛОЖЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на неприложим. За да докажат неприложимостта му, те бяха доста невъздържани в нападките си не само към народа.., но и към самия автор на предложението. Бълг., 1902, бр. 512, 3. Неприложимост на теорията.