НЕПРИМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неприложим; неприложен. Дуализмът е неприменим за тоя живот от никаква точка на зрението. Хр. Ботев, Съч. 1950, 7.
— От рус. неприменимый.