НЕПРИМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Незабележим, недоловим. Когато,.., дръвото тлее или гине, горението е медлено и неприметно. Ч, 1870, бр. 4, 121. Много неща невредни променяват са на вредни после от едно неприметно изменение, което е станало с тях. Ч, 1870, бр. 4, 122.

— От рус. неприметный.