НЕПРИМИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИМИРЀН, -а, -о, мн. -и и (остар.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не се примирява с трудностите или неприятностите в живота, който не изпитва примирение.

2. Остар. Книж. Непримирим. Вагабите, една секта, която е станала от магометанската вяра, изповядват я в Неджед и са непримирни врагове на мусулманете, за които са станали веке страшни. Ив. Богоров, ВГД (превод), 266.