НЕПРИМИРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИМИРЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Липса, отсъствие на примирение. Разликата между гения и таланта — .. — е разлика между примирението с живота и света и непримирението. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 11. Неспокойствието, непримирението стават неразделна част от неговия [на Васил Карагьозов] жизнен и творчески път. Р. Ликова, ВК, 6.

2. Остар. Липса, отсъствие на помирение; вражда, враждуване. Разгневение Алариково и подвижение за Рим, клетва при Онория за непримирение с него. Г. Кръстевич, ИБ, 171-172.