НЕПРИМИРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИМИРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не се съгласява на никакви отстъпки, компромиси, споразумения; упорит, неотстъпчив. — Не, не е подходящ — .. — Данаил е много кротък, отстъпчив. Тук е нужен човек непримирим, настойчив. Цв. Ангелов, ЧД, 127-128. Той довел сина си при жертвеника и го накарал да са закълне, че ще бъде секоги непримирим враг на римляните. Н. Михайловски, РВИ (превод), 225.

2. Който не допуска постигане на съгласие, помирение, компромис. Тоя дух на раздор и дълбока, непримирима ненавист делеше столицата на два противни, неравни, лагера. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 99. Неговата [на Стоян Михайловски] "Книга за българския народ" е една сбирка от поеми, писани в непримиримия дух на сатирата и изпълнени с унищожителния език на сарказма. Р, 1926, бр. 232, 3. Предоставайки на българите в Турско да работят в духа на мемоара от 1867 г.,.., "младите" в чужбина са установили една по-смела и непримирима тактика. М. Арнаудов, БКД, 97. Непримирима вражда.