НЕПРИМИРИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИМИРЍМОСТ, -тта̀, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на непримирим; неотстъпчивост, борбеност, безкомпромисност. Не е случайно, че опозицията и по-рано,.., прояви такава непримиримост, неотстъпчивост, политическо дебелоглавие. Г. Димитров, Съч. III, 240. Особено на по-млади години той [Божан Ангелов] показа в критиката доста темпераментност. Някъде тя прераства в непримиримост, в нападателност. Ив. Богданов, СП, 53. Лицата им изразяваха непримиримост, вражда — и двамата настояваха да се прекрати бракът им.

2. Проява, постъпка, дума и под., която изразява безкомпромисност, упоритост. Чак сега различията, противоречията, непримиримостите помежду ни се затриват напълно. Чувствуваме се заедно пред смъртта. Бл. Димитрова, Лав., 95.