НЕПРИНУДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИНУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се държи естествено, свободно, без скованост или преднамереност; непосредствен, естествен. Непринуден в разговора и с весел нрав, той бързо стана любимец на всички.

2. В който няма преднамереност, принуда, който е естествен, искрен, непосредствен. Често,.., ме поздравяваше с едва уловима сърдечна и същевременно тъжна усмивка един млад човек,.. Чувствувах в тоя поздрав обаянието на непринудена искреност и почитание. Сб??СЕП, 341. Той предпочиташе да бъде сам и независим, пазейки ревниво свободата си -.. Тъкмо поради това неговите [на Й. Йовков] непреднамерени и непринудени признания,.., добиват особена цена. СбАСЕП, 468-469. Обърнах се: Емин стоеше до вратата и гледаше написаното с непринудена, добра усмивка. Л. Александрова, ИЕЩ, 31. Непринуден разговор. Непринуден тон. Непринуден смях. Непринудена радост. Непринудено държание.

— Друга (остар. книж.) форма: непринуждѐн.