НЕПРИНУДЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИНУ̀ДЕНО. Книж. Нареч от непринуден; естествено, непосредствено. Милка се чудеше на простите и свободни обръщения на тая селянка, на удивителния ѝ природен такт да говори и да внимава, и да се държи непринудено. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 78. Михалските учители с учудване гледаха новия учител. Той дори пръчка не държеше в ръцете си. Приказваше леко, непринудено. Д. Марчевски, ДВ, 55. Намести малко развълнувано белия яшмак на главата си с прашна костелива ръка и непринудено, от сърце възкликна. Л. Александрова, ИЕЩ, 45-46. И ако трябваше да каже нещо някому, обръщаше се тъй непринудено, сякаш се познаваха отдавна. Н. Каралиева, Н, 161.

— Друга (остар.) форма: непринуждѐно.