НЕПРИНУДЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИНУ̀ДЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество на непринуден; естественост, непосредственост. И сега Райна, като видя, че леля ѝ се изгуби и се почувствува сама-саминичка на полето с Донча, изгуби одевешната си непринуденост и се посмути. Ив. Вазов, Съч. VIII, 94. В погледа, в държанието ѝ личи, че под външната непринуденост и веселост се крие буйно чувство на интерес и сметка. Й. Йовков, М, 157. Тя бързо запомни имената им и се обръщаше към всеки с оная непринуденост, която се създава между хората след дълги познанства. Г. Мишев, НЖ, 29.

2. Липса на принуда, натиск, задължителност. Творчеството се ражда там, дето има вътрешни заложби и непринуденост, свобода. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320.