НЕПРИСТОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРИСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн.-о̀йни, прил. Книж. Неприличен1; неблагоприличен. По-тежък беше и вървежът му. Това позволяваше на махленските деца да се бавят повече около него и да го задяват със своите непристойни закачки. Ст. Чилингиров, ХНН, 103. Когато откри, че едната стъклочистачка липсва, този нервен гражданин избълва поток изречения с непристойно съдържание, скара се с жена си Анета. Ч. Шинов, ОТ, 43-44. Когато директорката го заплаши, че за непристойно държание ще поиска изключването му, той кипна, залепи ѝ един хубав плесник и ведна‑
га напусна учебната сграда. Ст. Марков, ДБ, 163. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници, пълни с груби и непристойни думи. Елин Пелин, Съч. III, 14. Но те [пиянските песни] са непристойни, развратни... те са извикват не от потребността на душата, а от виното. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 20. Непристоен език. Непристойна постъпка. Непристойни мисли.