НЕПРИСТОЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИСТО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн.-и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на непристоен; неприличие1, неприличност, неблагоприличност. Непристойността на поведението му подразни всички.

2. Обикн. мн. Остар. Неприлична, груба, безсрамна постъпка, проява или дума. Когато границите на благоприличието взеха да чезнат, стана великият Евтимий да сложи край на непристойността. Ем. Станев, А, 175. — В писмото, в което ти следваш хипотезата на Коперник, се съдържат различни положения, противни на истинския смисъл и авторитета на Свещеното писание.. Свещеният трибунал пожела да противодействува на непристойностите и на вредата, произтичащи оттук, в ущърб на Светата вяра. М. Калинков, ГГ, 95. Надееме са нашето свещенство да обърне внимание на това и с кротост и почтеност да наставляват народа, и като сами са оставят от похулните обичаи да гледат и народа да отучат от поменатите непристойности. Г, 1863, бр. 7, 55.