НЕПРИСТЪПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не може да се достигне изобщо, в който не може да се пристъпи, влезе или пък се достига с извънредно големи трудности; недостъпен, недосегаем. Насреща се спуснаха скалисти склонове, Сивобели, зъбести и непристъпни, и краищата на скалите под тъмносиньото небе червенееха от лъчите на утринното слънце. А. Дончев, СВС, 77. От там минаваше обичайното вървище на бракониерите на ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози. Н. Хайтов, ПП, 23-24. Реките изобилуват от риба, но тук мочурливите брегове са непристъпни. Ч, 1870, бр. 31 67. Непристъпен връх. Непристъпна урва. Непристъпни гори.

2. За крепост, позиция и под. — който не може да се превземе или е изключително труден за превземане; непревземаем, недостъпен. Когато призори допряха гръб до Байраклъ джамеси .., когато дори и опитният капитан Джока се отказа да атакува непристъпната твърдина, не беше ли Стефан, който успя да се изкачи на покрива? Ст. Дичев, ЗС I, 182. Два дена се би той [Камберов] с войската под високите телени мрежи на казармата и неведнъж се вдига с другарите си на щурм срещу непристъпната ѝ крепост. А. Гуляшки, Л, 9. Тогава командирът, като смяташе, че и Янко е избягал, даде заповед да се оттеглят [партизаните] в боен ред и заемат непристъпна бойна позиция. Ем. Коралов, ДП, 138. Френцити вярваха, че Париж е непристъпен, непобедим, че никога този техен най-мил град не може падна в чужди ръце. С. Бобчев, ПОС (превод), 137.

3. Прен. За човек — с когото е много трудно да се осъществи връзка, да се общува; недостъпен, недосегаем. Две бомби бухалки издуваха палтото на часовия, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му. Изобщо той имаше внушителен вид и правеше неимоверни усилия да бъде сериозен и непристъпен. Ем. Манов, ДСР, 30. Бедната замислена Таня, израсла в глух селски край, се превръща в непристъпна светска дама, надминала с духовната си красота блестящия столичен елит. Лит. Х кл, 18. Инак студената и непристъпна Гунка, никога не се отказа само от едно мило кокетство — от елечето, пристегнато в кръста, с широка извита пазва. Г. Райчев, ЗК, 209. В новите векове българите под турското правителство станаха народ действително

вътрешноземский, заради това така дълго бяха непристъпни за влиянието на чужденците. Г. Бенев, БК (превод), 5. Непристъпен големец. Непристъпен началник.

4. Рядко. Който изразява надменност, високомерие, необщителност. Непристъпно изражение. Непристъпно държане.