НЕПРИСТЪПНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИСТЪ̀ПНО. Нареч. от непристъпен; недостъпно, недосегаемо. Началник щаба, кокалест, мълчалив, меланхоличен офицер, с безукоризнено лъснати стъкла на пенснето отвреме-навреме поглеждаше полупрезрително заспалия си началник и още по-непристъпно се затваряше в себе си. П. Вежинов, ВП, 113.