НЕПРИСЪЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИСЪ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обичаен, присъщ на някого или нещо; нехарактерен, нетипичен, необичаен. Неочаквано нещо се блъсна във вратата, тя се отвори шумно и в стаята нахълта Касабов.. — Какво има? — дигна голямата си глава Раковски, изненадан от тая неприсъща за секретаря възбуденост. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Ванко разбираше смисъла на този къс разпит.. Стори му се, че го обзема някаква неприсъща нему ярост, че му се иска да плюе към баща си. Кр. Велков, СБ, 67. От известно време моята деветгодишна дъщеря — третокласница, започна да спи неспокойно, да се върти в леглото, да се стряска и да говори насън странни, неприсъщи за възрастта ѝ думи. П. Незнакомов, СНП, 75. У Пушкина изображението на чуждия живот не става от домашно гледище, под външния изглед на хора от чужди нации не прозират черти тям неприсъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 93.