НЕПРИТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. В който няма притворство, лицемерие, който е лишен от притворство; непресторен, искрен, чистосърдечен. Влече те тоя живот, ако не с друго, поне с широкия си и свободен размах, с непритворната си и чистосърдечна привързаност. Й. Йовков, Разк. III, 196-197. Нему му [на дядо Георги] се струва, че ще умре с отворени очи, ако Константин не се смили да дойде.. Тая непритворна отеческа любов се изразявала не само с голи думи, а често и в по-материални форми. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 602. Ний,.., му благодарим топло за известието, което съобщава във вестника си с непритворна скръб. Ч, 1871, бр. 8, 256.

— От рус. непритворный.