НЕПРИТВОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИТВО̀РНО нареч. Остар. Книж. Без притворство, лицемерие; непресторено, искрено, чистосърдечно. Слугиня защура с ястия и плодове, а разчувствуваната майка тъй непритворно трупаше почти всичко пред Коця, че на сестрите му ставаше просто смешно. А. Страшимиров, А, 96. Не вярвам Лили Попова да е била толкова сърдечна само с нас.. Нейната радост бе тъй спонтанна и толкова истинска, че нашите, с които щяхме да се срещнем до вечерта, бяха добре подготвени.. Тези хора бяха непритворно зарадвани и всеотдайни. О, 1979, кн. 17, 16.

— От рус. непритворно.