НЕПРИЧАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЧА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не взема участие в нещо, няма отношение към нещо; незамесен,

чужд, страничен. В това време пристигна Петинов, облечен в чистичко палто, тих и като че непричастен в нечистите работи на общинарите. Г. Караславов, ОХ I, 436. Те [въстаналите] искат генерал-губернатор християнин европеец, лице непричастно към турската администрация. Пряп., 1903, бр. 27, 1. Най-добродетелните жени предпочитат някак мъжие със стремителен и страстен характер,.. защото предусмотрителната природа иска с туй да сбере две противоположности, за да не остане злото неизцелимо, нито доброто непричастно на злото! П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 104-105.

— От рус. непричастный.