НЕПРИЧАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЧА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на участие в нещо или на отношение към нещо. Дори сърбското правителство се видя принудено да оповести по официозен ред непричастието си към тази врява [свързана с отпътуването на княза]. Пряп., 1903, бр. 24, 1. Да има грижата да не прави нищо, което да може да бъде тълкувано като официално припознавание на временното правителство, чието непричастие в случките през нощта в петъка не е още установено. Пряп., 1903, бр. 13, 3.