НЕПРИЯЗНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Рядко. Който се отнася с недоброжелателност, антипатия, враждебност към някого или нещо; недоброжелателен, недобронамерен, враждебен. Когато стражата известила, Ивац се учудил защо е дошъл доброволно един неприязнен човек и предава себе си в неприятелски ръце. Н. Драгова, КО, 21. Сдържан и неприязнен към намеренията на сродника си, Раковски сети в гласа му неочаквана топлина и без да иска, също се отпусна. Ст. Дичев, ЗС I, 151. ● Обр. Пангерманизмът не бе се още явил, но някои прозорливи умове го предвиждаха.. Франция,.. която особено в това време бе неприязнена на всяко начинание, полезно за германските интереси, споделяше същия възглед. С. Радев, ССБ I, 222.

2. Който съдържа, изразява недоброжелателност, антипатия към някого или нещо; недоброжелателен, недобронамерен, враждебен. Кондарев почувствува присъствието на стената, която напоследък все повече се издигаше помежду им... И по студения, неприязнен израз на лицето ѝ разбра, че тая стена сега е станала още по-висока, от когато и да било. Ем. Станев, ИК I и II, 93. Тия разсъждения не задоволяваха бай Стояна -.. — Но те обясняваха неприязненото държане на мнозина към татя, които сякаш из един път пожелаха всички възможни злини на земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. Членовете на едно поколение, като станат заклети врагове, никога не оскърбяват един другиго с псувни и с други оскърбителни думи: в своите неприязнени действия тие изказват уважение, ако борбата им и да иде на смърт. Знан., 1875, бр. 16, 246. Неприязнен поглед. ● Обр. Димът се издига след него [влака] на кълбо и с глух шум локомотивът прорязва нощта. Но скоро желязното чудовище ще изчезне и тишината ще падне по-тежка, по-неприязнена върху безлюдното снежно поле. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11.

— От рус. неприязненный. — Н. Михайловски, Момчилов, Очерки из историята и народните сказания (превод), 1865.