НЕПРИЯЗНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ЗНЕНО нареч. Книж. Враждебно, недобронамерено, недоброжелателно. Жените даваха каквото могат, но мълчаха и гледаха студено и неприязнено. Й. Йовков, ВАХ, 164. Иванов се държеше студено, дори неприязнено към него, гледаше го под вежди и на въпросите му отговаряше кратко и сухо. Ст. Марков, ДБ, 238. — Чакай! — спря я [Митка] Кузман. — Мога ли да знам защо я задържаш? — вече рязко и явно неприязнено запита Петър. П. Спасов, ХлХ, 265-266. Старите трябва да разберат добре значението на младите в обществото и да престанат да ся отнасят към тях неприязнено и незнам как си. Ч, 1870, бр. 3, 105.