НЕПРИЯЗЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Враждебност към някого или нещо; антипатия, недоброжелателност, неприязненост. Силно уязвимо се оказва дружеството в лицето на ръководното си тяло както поради неприязънта си към революционната

тактика .., така и поради неспособността си да спечели що-годе значително влияние вътре в България. М. Арнаудов, БКД, 275. Между двамата имаше неприязън. Някой път чорбаджи Анко влизаше тъй по̀ в настроение, опитваше се да бъде хрисим, ала зад външната му престореност бай Филип съзираше вражеските му зъби. Кр. Григоров, Н, 153. Свикнал с леката и натрапничава готовност, с която всички момичета от селото му предлагаха своето приятелство, той [Петър] страдаше до неприязън от Нонкиното мълчание. Ив. Петров, НЛ, 29. Изразявам неприязън. Изпитвам неприязън. Показвам неприязън. Лична неприязън. Скрита неприязън. Явна неприязън.

— От рус. неприязнь. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.