НЕПРИЯТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРИЯ̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на неприятел, извършва се, произлиза от неприятел (в 1 знач.); вражески, противников. Една силна крепост като Преслав, поставена на важен проход, е могла да предпазва от неприятелски нахлувания. П. Делирадев, БГХ, 85. Привечер в топлия летен въздух се понася рядка стрелба. Това са първите неприятелски аванпостове, които са се доближили. Л. Стоянов, Х, 49. Ние смятахме положението вече за добро. Отбити бяха няколко неприятелски атаки. Й. Йовков, Разк. I, 146. Кога ся случвало да забележат някакво неприятелско движение, те [началниците] давали знак и по тойзи знак всички текли да ся опълчат на неприятеля. С. Радулов, НД (превод), 51. Неприятелски куршум. Неприятелска войска. Неприятелско знаме. Неприятелско бойно поле. // Който е във враждебни отношения, проявява враждебност; враждуващ. Бойните полета плуваха в кръв и пълняха ся с жъртви и от двете неприятелски страни. Д. Войников, КБИ, 6. Кога ся подигна въпроса за освобождението ни от гърцките владици, какви, какви не подигравки, какви не тежки думи слушахме от разни неприятелски нам народи? МС, 1883, кн. 4, 7-8.
2. Който изразява, съдържа враждебност, омраза; враждебен. Македонски,.., не можеше още да се умири и хвърляше неприятелски и застрашителни погледи на Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Кметът, който беше в неприятелски отношения с околийския, отговори угоднически: — И аз не мога да си обясня, господин Морев! Д. Димов, Т, 299.
3. Остар. Книж. Неприязнен, неодобрителен. Язикът е, който възбужда неприятелските наклонности в человеческите сърца. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 85. Подигаха дюшеците ни и бъркаха вътре. Не се боях, че ще ме уловят с нещо, обаче това прегледване неприятелско,.., беше за мене не знам как раздразнително и секи път ме разтреперваше. Др. Цанков, ТМ (превод), 191.
НЕПРИЯ̀ТЕЛСКИ нареч. 1. Както е присъщо на неприятел, противник, враг; вражески. В такова положение са се намирале около половината на 10-тий век речените земи, които Дуклянский презвитер ни
представя като едно силно кралство,.. още и неприятелски уж разположено към Византия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 114. Берих ся принося к ним приятелски до Дунава, неприятелски до Адрианопол, там ся примирява уж с них. Г. Кръстевич, ИБ, 268. Кога видя, че не ще може да излезе на глава със силния татарски княз Нога, той [Тертер] побягна в Едрене, дето гърците го задържаха неприятелски. Д. Войников, КБИ, 165.
2. С чувство на неприязън, вражда; враждебно. Иванчо Йотата, който мълчишком сърбаше кафето си и поглеждаше неприятелски на Хаджи Смиона, кипна. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7.