НЕПРИЯТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Вражда, враждуване, омраза. Първий път не бях им казал нищо за Т.., може би, че съм се боял да не би то да ги охлади и да се откажат от една намеса, с която ще си навлечат неприятелството на едно от най-знатните и богати семейства в Пловдив. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 747. // Враждебна проява, действие. Турция са склони да стане конференция за мир между нея и Русия в молдавския град Яш, но руский цар показа тука таквизи големи искания, щото прекъснатите един час неприятелства се поченаха пак с ново ожесточение. С. Бобчев, СОИ (превод), 167. Тоя ся опира на оня за някое противно мнение, а оня ся противи на тоя за някое междуособно неприятелство, без да гледат каква тщета наносят от това тяхно неспоразумение и на сами себе и на общето. Лет., 1871, 160.