НЕПРИЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който буди, предизвиква неудоволствие, който не е приятен, не се харесва; противен. По уговорен знак в стаята влезе Станчо Арнаутина, също старши стражар, черен, едър и грозен, с широко, неприятно лице, разядено от шарка. Г. Караславов, ОХ, 461. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 58. Той [таралежът] тръгна по една пътечка, посипана с дребни съчки и с окапали листа, ала скоро я напусна, изплашен от неприятната миризма, която лъхаше от пътечката.. Вълчицата току-що беше минала. Ем. Станев, ПГВ, 84. Неприятен спомен. Неприятна мисъл. Неприятно впечатление. Неприятни гости.