НЕПРИЯТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ТНО нареч. 1. По начин, който не е приятен, не се харесва, предизвиква неудоволствие; противно. Минаваше обед, слънцето се беше изместило от тая страна на влака и неприятно блестеше в очите. Х. Русев, ПЗ, 198. Антренцето беше празно, но се намираше в безпорядък, по мозаичния под се търкаляха остатъци от разбита бутилка, миришеше остро и неприятно на непроветрено и на алкохол. П. Вежинов, СО, 159.- Помисли си само: провинциален лекар!.. Недко Боев изговори тези думи с израз на явно презрение и Евгени се почувствува неприятно засегнат. Д. Ангелов, ЖС, 201. Гардеробът бе на втория етаж. При него стоеше дебела, възрастна, неприятно гримирана жена. Д. Димов, Т, 553.

2. С гл. съм, изглежда, става и др. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че нещо не се харесва на някого. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха,.., че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Ала току зе да се забелязва, като че ѝ подотегна, като че ѝ е неприятно, дето млада невяста се катури и тъй дълго се залежа. Т. Влайков, Съч. II, 250. Досадата на Хилкова растеше, беше му неприятно. Ив. Вазов, Съч. ХII, 187. б) Означава, че някъде нещо създава неудоволствие, възмущение, че има нещо, което не е приятно. Не, неприятно става това — ще ме принуди най-после да се реша на едно от двете: или да му затворя вратата си, или да му отсеча категорически надеждата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 146. Нонин също се усмихна. Но в душата му беше тъй чогло, тъй неприятно. Елин Пелин, Съч. I, 144. Снеговете се топяха и пълнеха със студена, тинеста вода окопите. Бе неприятно да се стои вътре. П. Вежинов, НС, 5.