НЕПРИЯТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРИЯ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на неприятен. Пръв път,.., той почувствува сичката неприятност на новата си кариера. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Не само е гнусно и неприятно за другите люди, кога излази из устата ни тежка воня, но тая неприятност има скръбни последствия за оногова, който я има. С. Радулов, НД (превод), 21.

2. Нещо (обикн. случка, събитие и под.), което създава огорчения, буди неприятни чувства и изживявания; главоболие. Случваше се, че точно тогава, когато някому се поискваше да бъде спокоен и весел, точно тогава да му се случи най-безобразната неприятност и да изхаби целия му ден. Д. Немиров, Д № 9, 44. — Знаех, че рано или късно моето познанство с Ганчев ще ми навлече неприятности на главата. Й. Демирев и др., ОС, 84. Боян беше известен немирник, повтаряше класа и създаваше много неприятности на учителите. Сп. Кралевски, ВО, 87. След като бе отказал да издействува на болната си снаха паспорт за чужбина, той [Морев] искаше да я отведе при майка ѝ, както и да уреди някои неприятности в родния си град. Д. Димов, Т, 687. Голяма неприятност. Лични неприятности. Служебни неприятности. Имам (нямам) неприятности. Докарвам неприятности.

3. Само ед. Остар. и диал. Неприятно чувство на неудоволствие, отегчение или скука;

досада, тягостност. Дафина трепна, обърна се, но щом срещна очите на мъжа си, се разплака. Той се намръщи, повече от милост, отколкото от неприятност, обърна се и се загледа в оборската врата. К. Петканов, ДЧ, 180. — Де не плачи,.. — каза сухо Павел, с видима неприятност. Елин Пелин, Съч. III, 64. Чудно ся види, че пушателите мислят твърде малко за неприятността, която причиняват на онези, които не пушат. ИЗ 1874-1881, 1882, 8.