НЕПРОБИВАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОБИВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се пробие. Планината се възправи срещу тях [бригадирите] със своята непробиваема каменна гръд и викна: — Стига! Хайде, отивайте си вече! А. Каралийчев, НЗ, 15. Невидимото, но непробиваемо стъкло наново я посрещна, тя [вонещицата] падаше със сломена гръд, стоеше дълго неподвижна, докато възстанови силите си, и пак почваше да лази напред-назад, нагоре-надолу, вляво-вдясно. О. Василев, ЖБ, 162. Непробиваема стомана. Непробиваема броня. Непробиваема жилетка. Непробиваема стена. Непробиваеми танкове.

2. Прен. През който не може да се мине, да се проникне. На Краличът стигаше да се повърне и мракът завчас щеше да тури непробиваема преграда между него и стражата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. Кои са ратниците? Всички будни, просветени и организирани работници. Всички сдружени, борчески опитни селяни. Това е голям, могъщ и непробиваем фронт. Св, 1927, бр. 6, 2. Непробиваема защита. Непробиваема отбрана. ● Обр. Представете си една ниска на ръст фигура, с твърд, непробиваем за никаква логика череп, с ниско чело, надвиснало като еркер над малките хитри очички! П. Незнакомов, БЧ, 63.