НЕПРОБУДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОБУ̀ДЕН¹, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За сън — който е дълбок, от който човек трудно може да се събуди. И на разсъмване изглеждаше, като че ли всичко живо извън селото и в самото селище е заспало тежък, непробуден сън. Г. Русафов, ИТБД, 205. Ала капнал за сън от дълго време насам, зашеметен от изпитото коварно вино, щом легна на кревата, макар и неразсъблечен, заспа дълбок и непробуден сън. Б. Обретенов, С, 166. Цял ден и цяла нощ прекарах в непробуден сън и на следната утрин се събудих ободрен и съживен от слънчевите лъчи. Св. Минков, ПШ, 146.

2. Разш. За състояние — от което човек трудно може да излезе. Сега беше станало някакво нещастие. По телефона само узнахме, че смърт няма, но изпаднал в непробудно безсъзнание. Ст. Даскалов, ЕС, 120. Народът ни,.., не е дошел до онова състояние, в което са забелязват знакове на непробудна летаргия. НБ, 1877, бр. 64, 249. ● Обр. По-добре нови мисли в главите, отколкото свещеният плесен и непробудната тъпота там. Ив. Вазов, БП, 156.

НЕПРОБУ̀ДЕН², -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който още спи, още не се е събудил; спящ. Ракията наляна, той поднася на непробудените юнаци. Ал. Константинов, БГ, 116. ● Обр. Панагюрище, потънало в лека мъгла, таеше своето непробудено спокойствие, в което бяха го хвърлили столетията. Л. Стоянов, Б, 82.

2. Прен. Който още не се е проявил. Тая глава [портрет-моминска глава] е едно очарование, едно мило лице с деликатни контури,.., свежи и духовити детски устни, в ъгъла на които се е скрила някаква непробудена още сласт. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 18. А монахът знаеше какво очакваха тия люде от него, защото му се струваше, че ги позна, че погледът му проникваше в душите им, дето дремеха дълбоко,.. непробудени, незнайни сили. Д. Талев, ЖС, 176.