НЕПРОБУДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОБУ̀ДНО нареч. В съчет. със спя, заспивам. Без да се събуждам; дълбоко. Обладан от чувство на пълна сигурност, Евгени заспа здрав, укрепителен сън и спа непробудно до обед на другия ден, когато го събуди някакво шепнене. Д. Ангелов, ЖС, 555. След като спа непробудно цяло денонощие, Ванко стана и потърси да хапне нещо. М. Грубешлиева, ПИУ, 295. ● Обр. Ръчица, / .. / полагаш под свилена пазва, където / все още тъй спи непробудно сърцето. Ем. Попдимитров, К, 18.