НЕПРОВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОВЕРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не е подложен на проверка, изпитание, за да се установи неговата подготовка или вярност, честност, лоялност и др.; неизпитан¹, неизпробван. — Вие защо поверявате машините на непроверени хора? А. Гуляшки, МТС, 71.

2. На който не е направена проверка за наличност, изправност и под. Непроверени билети. Непроверена машина.

3. За факти, данни и под. — на който не е установена достоверността, правилността, истинността. — Не става дума за донос, другарю началник, а за непроверени факти. Аз съм тукашен, имам си квартира и не спя в стаите. А вие идете да ги видите. М. Марчевски, П, 249. Най-непроверени педагогични и дидактически хрумвания са намирали възможност за проява и са внасяли истинска безпътица в учебникарското дело. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 119. Според непроверени данни старата манастирска църква била строена към 1158 г. Ст. Михайлов, БС, 159. Непроверени слухове.