НЕПРОВЕТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОВЕТРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За помещение — в което въздухът е нечист, мръсен, тежък, застоял, където не са проветрявали скоро. Струваше се на царя, че се намира в пуста непроветрена зала и говори с призраци и че сам той е призрак. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 432. Като влезем от улицата в непроветрена стая, първия миг доста остро усещаме неприятната миризма. Псих. Х кл, 37. На тавана беше студено и миришеше на непроветрена кръчма. Д. Кисьов, Щ, 469.

2. За дрехи, завивки и под. — който не е излаган на чист въздух и издава неприятна миризма. Всички спят. И макар да са затворили стаите си, отвред лъха на партенки и непроветрени одеяла. К. Калчев, ДНГ, 13.