НЕПРОВЕТРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОВЕТРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За помещение — през който няма въздушно течение, който не се проветрява. Фурнири, които се държат по-дълго време в непроветриви и влажни складове, се запарват и по тях се образуват петна. М. Тодоров и др., ТМСС, 272. Не бива да се допусне в никакъв случай разваляне на храни поради това, че помещенията са влажни и непроветриви или покривите пропущат вода. РД, 1950, бр. 188, 1.

2. Рядко. За дреха — който не дава възможност за достъп на чист въздух, за проветряване на тялото. Свещеникът погледна през прозореца към високото още слънце, уплашен от огъня, който щеше да нагрее непроветривите му черни поли. Х. Русев, ПС, 153.