НЕПРОВОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОВОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За вещество, материал и под. — през който не протича, не преминава електричество, радиация или топлина. При освобождаване на пострадалия [от електрически ток] от напрежението трябва да се използуват изолирани инструменти или сухи непроводими предмети. Ел. ХI кл 1965, 12.