НЕПРОВОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОВО̀ДНИК, мн. -ци, след числ. ‑а, м. Спец. Материал, вещество, който не провежда електричество, радиация или топлина; изолатор. Когато почви с толяма електропроводност,.., се явяват непроводници за космичните лъчи, отразяват ги. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 129-130.

— От рус. непроводник.