НЕПРОГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е гъст, плътен и не дава видимост; непроницаем, непрозирен. Пък и тая тъмнина непрогледна... В окото да бръкнеш на човека, няма да те види. М. Марчевски, ГБ, 100. Непрогледният мрак се топеше в мъгляви и бледни дрезгавини. Й. Йовков, Разк. II, 121. Отговорът беше тая непрогледна мъгла, която лежеше пред него и в която се губеше всичко. Елин Пелин, Съч. II, 180. — Тате! — простена Христо, тръшна се на земята и втренчи разплакани очи в бързите мехури, които пукаха над непрогледната повърхност на блатото. К. Петканов, ОБ, 137. Като опипвах влажния непрогледен въздух, тръгнах към гласа. Неусетно,.., пред очите ми изплува едра мъжка фигура. С. Северняк, ИРЕ, 147. И изведнаж .. отсече се дъжда / току сред селото: оттука слънце грее, / оттатък непрогледна нощ чернее. К. Христов, ЧБ, 75.

2. Спец. За минерал — който не пропуща светлината; непрозрачен. По-важни скалообразуващи минерали. Непрозрачни (непрогледни): пирит, пиротин (магнетопирит), магнетит. Г. Георгиев, П, 174.