НЕПРОГЛЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОГЛЀДНО нареч. 1. Без никаква видимост, напълно (тъмен). "Светкавицата" летеше безшумно в пространството с шеметна бързина.., а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите, които изглеждаха като изрязани върху непрогледно тъмния фон. Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Нощта беше непрогледно тъмна, тиха, пустинна — само звездите блестяха на черното небе. П. Вежинов, ДБ, 94. Сред мрака непрогледно гъст / стърчи злокобен силует / на някакъв грамаден кръст. Хр. Смирненски, Съч. I, 103.

2. С гл. съм, става. Означава, че някъде е много тъмно, не се вижда нищо. Пак пропяха петли и той пак си каза, че пеят лъжливо,.. и погледна към прозореца. Даскала видя — там бе още непрогледно. К. Колев, ТЕ, 122.