НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОДЪЛЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който трае кратко, който не е продължителен; краткотраен, кратък. Мама не отговори, сега тя не можеше да не се съгласи с него и призна това само с една едва доловима усмивка и с леко непродължително притваряне на очите си. Д. Бозаков, ДС, 136. Последва смях — равен, тих и непродължителен,.. — мрачен смях, който идеше не от липса на гордост, а от пълно отрицание на всичко човешко. Д. Димов, Т, 204. После непродължителен разговор с тях за това и онова, казвахме им да отидат на Лисец при четата. З. Стоянов, ЗБВ II, 163. Тези две книги ще излязат в непродължително време и ний ще почакаме да видим доколко са основни надеждите ни. Ч, 1875, бр. 10, 474.