НЕПРОЗИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОЗЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. През който не може да се прозре, да се види нещо; непрогледен, непроницаем, непрозрачен. Оттатък нивата, между края на класовете и гората, имаше малка длъгнеста полянка с окосено сено, натрупано на малки купи. Оттам нататък — непрозирен мрак из дърветата. М. Кремен, Б, 114. Небето още беше покрито с мътни облаци, а по полите на Круша планина и Беласица, чак до полето, се спущаше и лазеше ниска непрозирна мъгла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 24. Огромният град тътнеше трескаво, скрит в непрозирната влага, събуден, сякаш за някакъв нов, притаен живот. К. Константинов, СЧЗ, 53. Въз цялата природа падаше мека синкава сянка, гъстите клонаци ставаха по-сплъстени и по-непрозирни. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 80.

2. Който не пропуска светлината; непрозрачен, непроницаем, непропусклив. Обител — ето най-вярната дума на тоя зелен лабиринт, извисен над земята, с неговите синкаво-мъгляви дебри, с далечните чуки, излени като че от непрозирно стъкло. К. Константинов, ПЗ, 73. Приличаше на всяка друга одая във всеки конак: доста широка, с висок таван и два реда прозорци. Долните — тесни и четвъртити, с желязна решетка и непрозирни, бели джамове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266. Телата, .., както идат различно спротив светлината, биват светли, тъмни, прозирни и непрозирни тела. Й. Груев, Ф (превод), 120.