НЕПРОЗРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОЗРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,

прил. 1. Който не пропуска светлината, поради което през него не може да се вижда; непрозирен, непроницаем, непропусклив. На праволинейното разпространение на светлината се дължи образуването на сенки зад непрозрачните тела. Физ. Х кл 1951, 102. Урановата смолна руда изпуска невидими лъчи, които действуват на фотографската плака и през непрозрачна обвивка. Хим. VIII кл 1950, 29. Непрозрачните или слабопрозрачните кристали на кварца, както и сбитите зърнести кварцови маси се означават като обикновен кварц. Той се среща често из пясъците. Геол. IХ кл, 99. Средината е съвсем непрозрачна, ако поглъща всичката светлина, тъй щото ни един от шаровете не минува през нея. И. Гюзелев, РФ, 286. Непрозрачно стъкло. ● Обр. Но ей продума в тишината / ти, майчина любов, / .. / Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушимо, / и всичко угасих, но ти блестиш неугасима: / загадка от гранит, по-непрозрачна от гранита, / и пламък страховит — и в пламък бездна страховита! П. К. Яворов, Съч. I, 102.

2. През който не се вижда нищо; непрогледен, непрозирен, тъмен, непроницаем. След проливния дъжд, който се изсипа вечерта, земята беше мокра и покрита с почти непрозрачна мъгла. Сл. Трънски, Н, 218. Нийде не проблясваше ни най-малка светлинка. На няколко километра под планината Ягодово бе обгърнато в непрозрачните вълни на гъстия мрак. Ив. Хаджимарчев, ОК, 92. Тогава чак майка му се наумила, че детето има нужда от къпание,.., гурнала го в коритото,..: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна мътилка. Ал. Константинов, Съч. I, 281.