НЕПРОЗРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. В който не може да се вникне, да се прозре; непрозирен, непрогледен, непроницаем. Загадъчен и безначален / владял е хаос непрозрим. / Животът в мракове запален / копнеж е непреодолим. Н. Ракитин, ЧЛ, 46.