НЕПРОИЗНОСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОИЗНОСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. 1. За звук — който не се произнася, който изпада при изговор. В едни случаи изпуснатите съгласни не се пишат, т. е. пишем тъй, както изговаряме.. В други случаи непроизносимата съгласна се запазва в писмо.. пръст, грозд, нощ[шт], шест. Л. Андрейчин и др., БГ, 40.

2. Който не може да се произнесе, да бъде произнесен. Непроизносими звукосъчетания.