НЕПРОКОПСАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОКО̀ПСАНИК, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Човек, който не се ползва с добро име, авторитет и обикн. не е постигнал нищо в живота, тъй като не живее и не постъпва правилно и разумно; нехранимайко, никаквец. Виж го ти моя непрокопсаник — мислеше си Митаке,.., ето още с какво се занимавал той — правел кушии човекът. Й. Йовков, ВАХ, 29. А вън от стопанството, жени, няма живот за вас.. Непрокопсаниците ви ще киснат по цял ден в хоремага. А. Гуляшки, МТС, 208. И двамата му синове излезли непрокопсаници — по цели дни прекарвали в кръчмите. Г. Дръндаров, ВЗ, 54. Ха! — Чева съм непрокопсаник? — Чева съм вагабонтин? Кому говориш тия речи? — И си отиде със заканвания и псувни. Св. Миларов, СЦТ, 42.