НЕПРОКОПСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОКОПСЍЯ ж. Индив. Липса на успех, щастие, преуспяване в живота. Противоп. прокопсия, успех. Всеки дава мило за драго, за да си изкара медицинско, да си измъкне главата от тази непрокопсия, и е прав за себе си. Н. Антонов, ВОМ, 165.