НЕПРОМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРОМЕНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е променил, изменил вида, състоянието, същността си, който се е запазил такъв, какъвто е бил преди; неизмѐнен. Едва забелязано той поклащаше глава,.., но лицето му оставаше непроменено и очите му гледаха все тъй сърдито. Й. Йовков, ПК, 161. Повикали лекар и той го намерил като заспало и в лицето непроменено, но колкото и да ся мъчили да го съживят, все било залудо. Й. Груев, КН 7 (превод), 60-61. Сприятелихме се, но отношението ми към него остана непроменено — аз гледах на него като на момче по-младо, по-неопитно и малко смешно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 127.

2. За число, величина — който е постоянен, неизменен. Дроб делим с цяло число, като умножим знаменателя ѝ с цялото число и оставим числителя ѝ непроменен или като разделим числителя на дробта с цялото число (ако това е възможно), а знаменателя ѝ оставим същия. Аритм. V кл, 120.

НЕПРОМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Книж. Непроменим, неизмѐнен. Езикът е като мрамора под длетото на ваятеля. Каквото ваятелят направи от мрамора, това ще стане. Но мраморът е много по-непроменен от езика. Б. Болгар, ПД, 121. Мирогледа на българина, както изобщо образа на българина той [д-р К. Кръстев] схваща напълно метафизично — като нещо веднъж завинаги дадено, непроменно, без развитие, отразено в някогашната народна песен. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 115. И не ще да е това някаква непроменна съдба. Т. Влайков, Съч. III, 317.